ProZ.com translation contests »
5th ProZ.com Translation Contest: "Travel" » English to Bulgarian » Entry by Christo Metschkaroff

Source text in English

Translation by Christo Metschkaroff (#2737)

All travel is now merely a means of moving a camera from place to place, all travellers are ruled by the all-powerful lens. Visitors old-fashioned enough to wish only to stand and look with their anachronistic eyes are shoved aside by the photographers, who take it for granted that while they do their ritual focusing, nothing else may move or cross their vision. Those peculiar souls without a camera must step aside for those more properly occupied, must wait while the rituals take place, and must bide their time while whole coaches stop and unleash upon the landscape the Instamatic God. And the populations of whole countries seeing themselves cannibalised, swallowed up, vacuumed into the black-ringed staring eye, wrench what they can from the cannibals. You want picture my house, my camel? You pay.

None of this would matter, perhaps, if anything worthwhile was being accomplished. If all the constant busyness and clicking produced, at its end, what had not existed before, images of beauty captured or truth told. But, sadly, this isn't so. The camera is simply graffiti made respectable.

The camera is the means by which we stamp ourselves on everything we see, under cover of recording the Wonders of the World already wonderfully
recorded by professionals and on sale at every corner bookshop and newsagent. But what use to show Aunt Maud, back home, postcards of the Tuscan landscape, since we are not in the picture to prove that we were there?

No stretch of rocks has verity unless I am within it. No monument exists
but for my wife, leaning against it. No temple is of interest without my face beside it, grinning. With my camera I appropriate everything beautiful, possess it, shrink it, domesticate it, and reproduce it on my blank sitting-room wall to prove to a selected audience of friends and family the one absolutely vital fact about these beauties: I saw them, I was there, I photographed them, and, ergo, they are.

from "Amateur Photography: the World as it isn't and our Fred" by Jill Tweedie in the Guardian
Translation from English into Bulgarian

В днешно време всяко пътуване си е просто придвижване на фотоапарата от едно място до друго, когато всички пътешественици са подвластни на всемогъщата фотооптика. Старомодният наблюдател, застанал и гледащ със анахроничен поглед, е избутан настрана от снимащи с фотоапарат лица, които, докато настройват ритулно апарата, смятат за даденост свише никой да не им се пречка или разваля гледката. Онези душички без фотоапарат са длъжни да отстъпят мястото си на тези, заети със заснемането на обекта - те трябва да изчакат завършването на ритулните им действия и да очакват подходящия момент, в който кавалкадата от автобуси и тяхното съдържание се изсипят пред всевиждащото око на Бог Обектив. Населението на цели страни се чувства сдъвкано и изплюто, всмукано във втренченото око на обектива, опитвайки се същевременно да измъкне каквото може от фотонашественици-те ... “Искаш снима мой къща, мой камила? Плаща!”
Нямаше да вдигаме толкова шум, ако се случваше нещо наистина значимо, ако в крайна сметка в резултат на всичкото това щракане се създаваше нещо ново - великолепни изгледи или неразказани истини. За съжаление това не се случва - снимките се превръщат в приемливи графити.
Фотоапаратът е печатът, с който лично подпечатваме всичко видяно, и то с оправданието, че документираме Чудесата на света, които вече са професионално запечатани и се продават на всяка сергия и вестникарска будка. Но каква полза да покажеш картички с пейзажи от Тоскана на леля ми Пенка, ако аз не съм на тях – къде е доказателството, че съм бил там? Няма ме върху скалистия гребен – ами че той съществува ли тогава? А природна забележителност, на която жена ми не се е облегнала? Храмът няма облик, ако ухилената ми физиономия не се мъдри там...
Със фотоапарата си правя свои както значимостта на този факт, така и всичко красиво - намалявам ги, опитомявам ги и ги закачвам върху голата стена на хола пред избрана публика от приятели или роднини: “Видях. Бях там. Снимах.” Следователно съществуваме.



from "Amateur Photography: the World as it isn't and our Fred" by Jill Tweedie in the Guardian