English term (edited): \"el hombre de la esquina rosada\" (streetcorner man)

:-)

--------------------------------------------------
Note added at 2 hrs (2009-08-21 22:20:05 GMT)
--------------------------------------------------

Съдя от една статия в превод от испански. През 1973 г. поетът Луис Росалес, по това време Директор по културните дейности на Института по испанска култура, организира провеждането на цикъл от лекции, наречен "Испаноамериканската литература, коментирана от създателите си". Поканените автори говорели за собственото си творчество пред една предимно млада публика. Първият писател, който се отзовава на тази среща с читателите си, е Хорхе Луис Борхес, който изнася две лекции - "Моята поезия" и "Моята проза" - през два последователни следобеда (24 и 25 април 1973) в Мадрид. Тази лекция се записва и публикува за пръв път в сп. Cuadernos hispanoamericanos, бр. 505, 1992, откъдето е и направен настоящият превод. В лекциите си авторът споменава "И така, измислих сюжета; вдъхновиха ме разказите на Честъртън, филмите на Джоузеф фон Щернберг, споменът за Стивънсън и, най-вече гласът на Паредес, защото може би гласът на един човек е по-важен от това, което казва този глас. Възхищавах се на това как Паредес го използваше, на тази смесица от лукавство и любезност, на тази преувеличена скромност, най-вече когато беше на път да предизвика някого на дуел. Поисках да напиша всичко това и написах един разказ, който по-късно щеше да се нарича "Мъжът от розовия ъгъл". Имах предвид розовите ъгли на магазините, розовите или небесносини ъгли на кръчмите, на тогавашните пoкрайнини.

--------------------------------------------------
Note added at 3 hrs (2009-08-21 22:45:20 GMT)
--------------------------------------------------

В една друга статия пък, в превод от англ. разбрах, че този разказ е включен в книгата на Хорхе Л. Борхес "Всеобща история на безчестието, която е поредица от биографии на престъпници

--------------------------------------------------
Note added at 15 hrs (2009-08-22 10:57:01 GMT)
--------------------------------------------------

Удоволствието беше мое! Всъщност исках да пиша още за повода за написването на този разказ, който споделя самият Борхес в лекциите си, но снощи стана доста късно и едва днес късно следобяд ще имам възможност да се включа отново. Със сигурност на български видях превод на заглавието на сборника "Всеобща история на безчестието" и мисля че е логично да се търсят някакви алюзии с Борхес защото преводът на англ. не е буквален и трябва да се потърси смисъла на създаване на героя Паредес

--------------------------------------------------
Note added at 23 hrs (2009-08-22 19:08:18 GMT)
--------------------------------------------------

Та исках да Ви пиша за повода, който подтиква автора да напише този разказ, който е важен и разяснява мотивите му за заглавие. В лекцията упомената горе Борхес казва още:" Аз пишех лоши стихове, пишех статии, критики в една непоносима архаична проза. И после се случи нещо, това нещо се случи през 1929, мога да посоча точната дата. През 1929 умря един мой приятел, ..., дон Николас Паредес, който беше главатар на квартал Палермо. Беше извършил две убийства..." и т.н, следват обяснения за убийствата му, които смятам, че не са важни в конкретния случай, когато обсъждаме заглавието. И по-нататък Борхес казва:" И така, мога да разкажа много спомени за този прекрасен мой приятел, за този добронамерен убиец, когото познавах, защото той беше точно такъв" ....и т.н. (между другото Паредес умрял от преяждане)... та: " Когато Паредес умря, аз чувствах носталгията по това, че Паредес беше умрял, по това, че с него, както щях да кажа в една милонга доста време след това беше изчезнал "Онзи затънтен Палермо / на пущинака и на ножа". И тогава си помислих, че един начин да направя така, че той да е по-малко мъртъв, би бил да напиша разказ, вплитайки, преплитайки различните истории, които той ми беше разказвал и които ми беше разказвал един мой чичо, който познаваше Паредес, докато той още беше жив, и който също беше починал, тогава, в Хотел Доре (вие виждате, че се връщам винаги към някои места и някои теми). Седнах да пиша един разказ, който спечели незаслужена слава и който се казваше отначало "Човек от бреговете". Бряг означава покрайнини, не задължително на морето, а и бреговете на равнината, бреговете на пампата, както казват литераторите, защото в полето никой не знае думата "пампа". Не съм чувал никой гаучо да използва думата "пампа", това принадлежи на градската митология, изработена от учените хора от града. ......За съжаление хората обикновено цитират погрешно заглавието, цитират го "Мъжът от Розовия Дом", като че ли става въпрос за сатира на президента на републиката(Розовият дом се нарича официалната резиденция на аржентинския президент в Буенос Айрес) Но истината е, че аз не мислех тогава за сатири, аз исках да кажа "Мъжът от розовия ъгъл"; добре, мъжът от ъгъла, от ъгъла на бреговете, по-конкретно мислех за Паредес. Написах този разказ и се опитах да не го правя реален, исках да създам разказ, който да бъде като филмите на Джоузеф фон Щернберг, като разказите на Честъртън, като някои разкази на Стивънсън, исках да създам един разказ, в който всичко да бъде сценично, всичко да бъде нагледно, в който всичко да се случва много живо, тоест, по-скоро вид балет, отколкото разказ."
Та това беше, което исках да Ви напиша за повода на този разказ, което смятам, че е важно и по-специално, защото разкрива някои факти свързани със заглавието. Наистина преводът, който е даден на англ. , 1933, е "Streetcorner man", но от статията от англ, спомената горе, става ясно че мотивите на автора се покриват. Отново се споменават предградията на Буенос Айрес, което според мене се вързва с обяснението което самият автор прави в лекциите си: "Бряг означава покрайнини"; където местният главатар следи всеки. И още нещо, което смятам, че представлява интерес. В тази статия пише, че има ЖИВО описание на мястото и на героя и авторът се е стремил да бъде "близо" до своя герой, без да пълни разказа си с "литературна тиня", както самият той се изразява;"Щом написвах някое изречение, го препрочитах и препрочитах с гласа на Паредес и ако забелязвах, че някое изречение прилича прекалено много на мен, го изтривах и го замествах с друго". Аз преведох заглавието буквално от испански El hombre de la esquina rosada, "мъжът от розовият ъгъл" и честно да си призная и аз се повлиях от факта, че на англ. преводът е по-свободен. Може и по-свободно, но фактът, че има друго съвпадение за "Мъжът от розовия ъгъл" в превод от испански е добър знак, а и мисля, че съмият автор разяснява идеите си за заглавието и смятам, че "Мъжът от розовият ъгъл" е удачно решение.

--------------------------------------------------
Note added at 1 day1 hr (2009-08-22 20:38:26 GMT)
--------------------------------------------------

С риск да бъда досадна, но ми хрумнаха още някои идеи. Можете да използвате обясненията на автора. Например "Човекът от ъгъла", "Човекът от ъгъла на бреговете" , комбинация от покрайнините, човекът и т.н., което Ви хрумва от обясненията, но аз си предпочитам "мъжът от розовият ъгъл", пък и съм го срещала на бълг. само в този превод.